Планински хора - Мая

Maya Kelly, YES Abroad 22-23

Една определена душа съществува сред планинските хора навсякъде по света. Стъпваш на пътеките и въздухът става по-чист, земята по-мека, а непознатите изглеждат малко по-добродушни. Но не мисля, че някой може да се сравни с планинските хора в България. Нямам предвид група хора живеещи в горските безлюдни простори на Родопите; имам предвид, че когато стъпиш в българската планина, по същество се хвърляш с глава надолу в наистина добри вибрации.

Трябва да спомена, че българите не са известни с преливаща дружелюбност (на улицата, в магазините или в ресторантите). Има пряма искреност, особено в София, която води до липсата на „американската веселост“ (или по-често приемана като „фалшива веселост“ тук в България), която повечето от нас сме свикнали. Сервитьорите не работят за бакшиши, така че няма нужда от прекомерна учтивост, и, честно казано, има освежаваща искреност в ежедневната енергия на хората. Ако българинът разговаря с теб, няма съмнение, че иска да разговаря с теб. И ако не иска да разговаря с теб, значи, че просто не искат. Това определено беше лек шок за мен в началото, но сега тази откровеност ми предлага чувство на сигурност.

И именно тази откровеност прави живостта на българските туристи толкова забележителна. По път към Камен Дел, Черни Връх и другите върхове, които съм посетила тук, срещнах голям брой туристи. И без значение колко беше стръмен склонът, колко бързо беше темпото или колко дълбок беше снегът, всеки един каза минимум, весело "Здравейте!". Често това "здравейте" беше последвано от пълноценен разговор за теми засягащи състоянието на пътеките до такива стигащи до „как е семейството“. (Имайте предвид, че това са разговори с туристи, които бяха непознати до преди минути).

Този ентусиазъм по пътеките се отразява във всеобщата българска гордост свързна с тяхната земя. Първият път, когато чух за Родопите, аз почти плаках; описанието на моята приятелка за зелените простори, животните, цветовете и звездите беше толкова страстно, че ако и не бях имала точна представа в ума си, определено имах представа за любовта, която тя чувства. Да разбереш България означава да разбереш разнообразието, което тази страна притежава. От Черно море до Стара планина, от шумната София до историческите села. Това е страна на култура и история и природа, но, над всичко друго, това е страна, която е обичана от хората й. Това, може би, е причината, поради която планинските хора на България са толкова очарователни, както съм се опитвала (безуспешно) да предам: хората на тези планини са щастливи, защото тези планини са тяхното щастливо място. И с доброто, което ми беше дарено на тези пътеки, тези планини са моето щастливо място също.

Превод: Кристиян Найденов
Източник: https://sites.google.com/view/thoughtsthings/blogs/mountain-people?authuser=0