Руби в София - да бъдеш на обмен

Ruby Devoe, YES Abroad 2021-2022

В търсенето на нов дом смятам, че от процеса "да пуснем корени някъде" можем да научим повече, отколкото предполагаме. През 1949 г. Алдо Леополд пише "Sand County Almanac" - ода за земята и съществата в родния му Уисконсин. В продължение на 12 месеца той описва с голямо внимание промените в своята ферма и навиците на нейните обитатели. Всеки от нас може да се възползва от същото внимание към физическата, постоянно променяща се география, в която съществуват нашият живот и нашата същност. А каква по-добра възможност от попадането в непозната и нова земя? В чест на сътворяването на дадено място между индивида и околната среда, ето няколко случая, в които в България съм се чувствала като у дома си:

Чешма

Над София се извисява (по един незастрашителен начин) планината Витоша с най-висок връх 2292 м. През последните няколко седмици имах късмета да направя значителна част от преходите там. Едно от нещата, които не очаквах да открия, беше колекция от изкуствени извори, някои от които са почетени със светилища. Те са осеяни в планината на, както изглежда, полуредовни интервали, което прави възможно да се разчита на наличието на питейна вода на километри от града. Наричат ги "чешми". Това е усещането за дом: да можеш да се движиш сам и да знаеш къде да намериш вода, както и да знаеш, че тези места и забележителности те предпазват от изгубване.

Баба Бинка

Тук прекарвам много следобеди с моята баба домакиня, Баба Бинка. Тя е един от малкото хора, които познавам и които не знаят и дума английски, и това е такава благословия. Тя е невероятно търпелива към моите оскъдни познания по български език и за щастие няма способността да превключва на английски, когато не мога да се сетя за някоя дума веднага. До голяма степен благодарение на нея способността ми да разговарям напредва с прилично темпо. Затрудненията в говора обаче ни подтикнаха да намерим алтернативни методи за изграждане на взаимоотношения. Заедно правим скулптури и ги рисуваме. Аз й направих саламандър и видра, тъй като те са същества от моята родина. С тях ще украсим нейния апартамент и моята стая. Скоро тя ще започне да ме учи да плета, отчасти защото смята, че не се обличам достатъчно топло. Ще направим шал, който да нося. Това е усещането за дом: да имаш ритуал, да отидеш някъде и да създадеш нещо за определен период от време, на определено място, за определен човек.

Голяма Желязна

Едно от нещата, които обичам в България, е колко много семейства са ангажирани със селото си, което обикновено е мястото, където са израснали един или повече от техните родители или баби и дядовци, а преди тях - техните родители и т.н. Не е необичайно да имат наследен селски дом, който посещават редовно. Моето семейство наскоро ме заведе в своето село - Голяма Желязна. Те отглеждат пчели и имат малка градина; понякога техния съсед наблизо им отглежда прасе. Те познават почти всички, които живеят или имат дом там. Когато отидохме, беше времето за бране на кестени от дърветата, които посещават всяка година. Те са скрити сред листата, които са паднали по същото време, така че започваме първо с изгребване, а след това продължаваме търсенето си през тревата. Кестените са покрити с тъмни, оставящи петна по пръстите плодове, които отстраняваме, докато ги хвърляме в торбите, за да ги занесем вкъщи за измиване. Те ми показват храстите с ядливи плодове и местната чешма. Това е усещането за дом: да знаеш какво е годно за ядене и как да го намериш, да знаеш какво се случва по това време на годината и какво ще излезе по-късно.

Тук познатите връзки, които свързват един аспект на живота със следващия, са прекъснати и трябва да се изплетат наново. Чувството за Аз е също толкова разкъсано: при неспособността да се общува свободно на местния език, речта става едновременно по-ценна и по-малко важна; когато сме поставени в ново семейство, се изисква внимание към ситуацията по всяко време и с всички хора. Когато съм с американските си съграждани в България, осъзнавам, че мога да имам също толкова общо с хората от друга държава, колкото и с тези от "родината" си.

Разказа е преведен, оригиналния текст: https://bulgaria.americancouncils.org/news-en/drza3th753ffqcl0h40xm13pm94n94

Previous
Previous

Планински хора - Мая

Next
Next

Търсят се български приемни семейства за ученици от САЩ!