Say YES to Sports!

Джейк Фокнър, ДА в чужбина 23-24

Като всеки човек, преди да замина на обмен, бях много притеснен как ще се адаптирам на новото място. Когато живеех в САЩ, един от основните начини, по които можех да се свързвам с хората, беше чрез спорта. В САЩ това беше огромна част от живота ми и се надявах така да бъде и в България.

Когато пристигнах в София за първи път, бях много притеснен как ще се свържа с моето приемно семейство. Когато за първи път се запознах с моята приемна майка, едно от първите неща, за които си говорихме, беше, че обичаме волейбол, и тя ми предложи да играя с нея. По време на престоя ми в България, с нея играхме волейбол многократно - от малката зала до същата зала, в която играят най-добрите отбори в България. Това ни сближи въпреки, че на игрището често спорехме.

Спортът ми позволи да се сближа със съучениците си. Въпреки езиковата бариера, при повечето спортове единственото нещо, което трябва да знаеш как да кажеш, е "моя" или "твоя", или "аз" или "ти". Това ми позволи да се сближа и с тях, тъй като след хубав удар или точка можете да отидете да си "дадете пет" или да се съберете, за да се съсредоточите върху следващата точка. Всеки път, когато правиш нещо подобно, ставаш малко по-близък с хората около себе си.

Освен това спортът е добра възможност за активна дейност в общността. Аз имах щастието един от възпитаниците на програма YES в България да ме покани да играя ръгби с него. Благодарение на това успях да развия силна връзки в града, което щеше да бъде много трудно да се случи без връзката, която получавахем чрез спорта.

Като цяло спортът ми предостави много добра възможност да се включа в местната общност и да се утвърдя в семейството си, училището и София като цяло. От това разбрах, че дори и много неща да са различни на другия край на света, създаването на връзки може да дойде от нещо толкова просто като да извикаш "моя топка".

YES Abroad 23-24