Опит да бъдеш приемно семейство - разказ на Теди Чирлова

През целия си живот съм била единствено дете, никога не съм искала да имам брат или сестра, понеже ги смятах за бреме преди всичко друго. Чувала съм истории и съм виждала колко епични са караниците между братя и сестри и това никога не е било за мен, аз обичам да пазя вътрешното си спокойствие. Един ден, от нищото, майка ми ме попита дали бих се съгласила да сме приемно семейство за дете от Америка. Малко се колебах поради вече споменатите причини, а и си дадох сметка, че ако някое друго дете започне да живее с нас, нашите ще трябва да му обръщат внимание и аз ще трябва да споделям личното си пространство с някой непознат, неща които винаги съм приемала за даденост и от които много много не исках да се лишавам. Въпреки това, виждайки колко щастлива идеята да има още едно дете направи майка ми, аз се съгласих да сме приемно семейство и попълних формуляра. Одобриха ни и след месец, изпълнени с безпокойство, посрещнахме моята обменна сестра, Еми. Отначало имах съмнения ,че ще можем да общуваме пълноценно и се притеснявах, че няма да имаме общи интереси. Най-големият ми кошмар беше да живея с някого, с когото не се разбирам. Очевидно подборът на приемно беше професионално направен, иначе нямаше да пиша тази статия. С Еми имахме много общи интереси, тя имаше правилната нагласа и беше отворена към новата култура която изживяваше и новото си семейство. За по-малко от месец, това доскоро непознато момиче се превърна в най-добрата ми приятелка. Усещането да знаеш, че след дълъг ден вкъщи те очаква най-добрата ти приятелка приятелка е невероятно. Еми обичаше да споделя с нас и да ни изслушва, което правеше семейните ни вечери безкрайно приятни и дълги. Клюкаренето с Еми беше най-любимата ми част от деня, тя беше в работата на всекиго и всички, познати и непознати. Еми беше въплъщението на моята идея за перфектната сестра и повече. Беше много забавно да излизаме заедно или да си стоим вкъщи, да си говорим, да ходим на фитнес, да се разхождаме из квартала, да готвим и да си правим всекидневни пижамени партита. Престоят на Еми, обогати нашите културни и езикови знания. Нямаше нито един скучен момент с Еми наоколо. Изборът да кандидатствам за програмата „yes abroad“ беше едно от най-добрите решения, които съм правила. Много съжалявам, че не сме приемно семейство за втора година, защото беше забавно, интересно, различно, беше страхотна промяна в нашето ежедневие. Да се опиташ да предадеш българщината на чужденец не е лесна работа, но е много удовлетворяваща.
Ако можеш, щях да бъда хостинг магнат...но няма да реализирам тази своя идея, за да могат и други хора да участват. Препоръчвам ви да кандидатствате за “yes abroad” и да намерите едно Еми за себе си!